Гинко билоба (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Гинкови (Ginkgophyta), род Гинко (Ginkgo), поради което много често се нарича с родовото си наименование. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
В последно време препарати на основата на съединения, извличани от листата на гинко, намират твърде широко приложение в лекарствената терапия на някои съдови заболявания, при атеросклероза, разсеяна склероза, за подобрение на паметта и концентрацията на вниманието. В края на 20 век „Гинко“ стана моден препарат. Обаче във връзка с разширяващото се и често безконтролно прилагане на лекарствени препарати с гинко, както и използването му в състава на биологично активни добавки, постепенно се е увеличил и броят на регистрираните нежелателни странични ефекти (напр. алергия и др.). Съществуват много мнения относно ефективността на препаратите, съдържащи съединения от листата на гинко, от положителни до критични статии в медицинските списания. Редица изследователи смятат, че тези препарати не допринасят за забележимо подобрение на паметта[2], въпреки че усилват микроциркуляцията на кръвта в тъканите и органите. Съществуват данни от клинични изследвания, сочещи, че продължителното прилагане на такива препарати повишава риска от инсулти[3]. Затова прилагането на препарати на основата на гинко без консултация с лекар е нежелателно. Приемането на всякакви препарати с гинко по време на бременност и кърмене е противопоказно.
